Родена съм и израснах в едно българско село в Бесарабия, в южна Украйна.

Именно там започнах да творя. Постъпих в детска художествена школа, тя се помещаваше в една стара едноетажна сграда с дълъг тъмен коридор. Той беше студен по всяко време на годината. В края на коридора имаше голяма дървена врата. Имах чувството, че тази врата бе като преход към друго измерение и друг свят… Зад нея се намираха две стаи. Първа беше стаята, в която сменяхме дрехите и обувките си. Във втората, много по-голяма, бе мястото, където се учеха децата да рисуват. Стаята също беше доста тъмна, тъй като имаше само четири малки прозорци. В един от ъглите стоеше печка на дърва и въглища.

Почти 20 години живях и работих в град Киев (Украйна) в различни детски центрове и като учител в частни училища.

Смятам, че няма неспособни деца и възрастни. Просто трябва да се настроите на правилната вълна. За да създадете нещо, първо трябва да го видите във въображението си.

Преди 5 години пристигнах в България и продължавам да преподавам живопис и всякакви творчески занимания. В същото време рисувам картини в свободното си време. Но имам все повече ученици и все по-малко време. Работя по въпроса как да се промени това.

Рисуването е моята страст и го правя най-вече за себе си. В същото време винаги се радвам да го споделя с всеки, който би искал да види света през моите очи.